Бизнес моделът “отворен изходен код” печеливш или губещ? Това е първата от две статии, в които ще разгледам бизнес модела с “отворен изходен код” и предимствата му пред традиционния комерсиален модел. Ще се опитам да дам отговор на въпроса “Защо стана така популярен отворения код в последните две години?” Целта на всеки бизнес е да бъде печеливш. С тази идея започва всеки и полага цялото си старание и усилие, за да я доведе до успешен край. В сферата на програмните продукти, конкуренцията е голяма. Всеки се стреми да бъдe първи, да представи по-добър и качествен продукт на пазара. Резултатите не винаги са обнадеждаващи. Солидните инвестиции, скъпо платените специалисти често са причина за работа на ръба на оцеляването. Търсенето на по-голямо възнаграждение за труда си чрез директни продажби е често срещана практика. За съжаление тази стратегия води до кратковременни печалби и постоянно мигриране на клиенти (потребители на програми в дадена област) от един продукт към конкурентния му и обратно. В резултат се получава нестабилност в състоянието на фирмата и паричните потоци през различните периоди на годината. В желанието си да задоволят интереса на потребители, фирмите прибягват до търсенето на нестандартни решения. Предоставянето на безплатни, но с високо качество продукти е една от алтернативите. Моделът “бизнес модел с отворен изходен код” е разработен на базата на “свободната инициатива”, съществуваща вече повече от две десетилетия. Често хората се смущават и проявяват явно недоумение, когато чуят за компания, която предоставя продуктите си безплатно или за съвсем скромна цена. Още по-голямо е учудването, когато установят, че се предлага заедно с програмата и изходния код. Естествено възникват въпросите: “Как фирмите печелят от такива продукти? Ще бъде ли защитена интелектуална собственост?” Даването на еднозначен отговор би предизвикало мигновените реакции на противниците на идеята. И все пак такива отговори съществуват и те са добре обосновани, в днешната реалност. До скоро основна част от нея бяха директните финансови постъпления и приходите на компаниите от продажби на продуктите си. Но след представянето на свободната инициатива на широката публика в края на ’90-те години, нещата започнаха да се променят. Нима може да е бизнес предлагането на безплатен софтуер? Определено Да! Бизнес основан на модела “отворен изходен код” не получава директно финансов поток от своите продукти. Реално компаниите се отказват от “печалба продажби”. Но това във никакъв случай не означава, че тези компании не отчитат стабилни парични приходи. Напротив! Но преди да се впуснем в особеностите на пазара, ще направя няколко разяснения върху темата “Какво е продукт с ‘отворен изходен код’? Какви са изискванията към ‘свободната инициатива’?” Определянето на един продукт като част от инициативата “отворен изходен код” не означава просто и само достъп до изходния код. Това е ангажиране с определени правила и принципи събрани под популярното споразумение – GNU GPL (не задължително, съществуват и други, но това е най-често използваното). Лицензията за отворен изходен код - "Универсалния обществен лиценз GNU" (GNU General Public License, GNU GPL), съдържа условия за разпространение на програмно осигуряване, основните от които са: Разрешението за ползване не трябва да ограничава правото на всички (физически и юридически) лица да продават или разпространяват безплатно програмния продукт. Лицензията не трябва да изисква авторски хонорари или друг вид заплащане за подобно разпространение. В случаите когато някоя форма на продукта се разпространява без изходния код, трябва да съществува добре известен начин за получаване на изходния код на цена не превишаваща разумната цена за възпроизвеждане (запис на носител и доставка) – за предпочитане е безплатно сваляне от Интернет. Лицензията трябва да допуска извършване на изменения и създаване на производни продукти, както и да допуска тяхното разпространение при същите условия като оригиналния програмен продукт. Подробно описание на изискванията към лиценза можете да намерите на адрес: http://www.opensource.org/docs/osd-bulgarian.html Трябва да се отбележи, че OSF (Open Source Foundation – Фондация за Отворен Код) и OSDN (Open Source Developers Network – Обединението на Разработчици на програми с Отворен Код) и други организации наблюдават продуктите със свободна инициатива. Те упражняват контрол над прилагането и спазването на лиценза. При констатирани нарушения се предприемат мерки и се търси отговорност от нарушителите. Съществуват множество примери за компании и дори корпорации като Corel и nVidia, които след пренебрегване на лиценза са били принудени да спрат от продажба продуктите и драйверите си. nVidia бяха принудени да напишат отново драйверите си като не използват части от код под GPL, защото отказаха да предоставят кода на продукта. (повече по темата в следващата статия) В действителност, 21 век – векът на web и е-пазара, именно компаниите и фирмите със “свободна инициатива” имат най-големи стратегически преимущества. Това бе демонстрирано в последните години от компании като LINUX, Apache и Netscape, от технологии специално ориентирани в областта на web програмирането – Java, Perl, Tcl. И не на последно място трябва да се отбележи растежа на компании с продукти изцяло създадени за работа в мрежата, като Sendmail. Специфично за повечето продукти с отворен код е разработването им не от дадена фирма, а от множество програмисти по света, които образуват “общество” под шапката на фирма или организация. Бизнес моделът с “отворен изходен код” се основава на идеята за изместване на комерсиалната стойност и акцентиране върху приходите от обкръжението на продукта. Самите създадели са обединени по идеологически причини и се стремят да запазят свободната инициатива. Приходите се формират от спомагателни дейности като интегриране на продукти, поддръжка, продажба на ръководства, курсове за обучение за работа със съответния продукт, продажба на специализирана литература, документация и дори сувенири на придобилите изключителна популярност продукти. На пръв поглед идеята звучи налудничава. Отказът от солидните приходи, от цената на продукта и интелектуалната собственост е неприемлива за много традиционно мислещи компании. И все пак много специалисти в областта на продажбите и маркетинга заявяват, че модела на комерсиалния софтуер вече навлиза в своя “залез”. Последните анализи сочат спадане в съотношението на продаван софтуер към продаден компютър. Фокусирането около обкръжението се основава на разбирането, че в реалния свят цената на продукта се определя от допълнителните услуги, които се предлагат. Стойността на самия продукт може да се пренебрегне, както и цената на интелектуалната собственост, която той представлява. Един продукт или една програма е трудно продаваема, ако не разполага с поддържащи услуги. Конкуренцията на пазара през последните години създаде нуждата от предлагането на цели пакети от програми и услуги, вместо отделни единични продукти. В бързо развиващият се свят на модерните технологии, цената на програмен продукт е близка до “нула”. Постоянно се появяват се все по-нови решения, които предизвикват падане на пазарната стойност и за кратко време цената достига минимума – разходите по записа на носител и цената за доставката до клиента. Често пъти такива разходи липсват, защото продуктите се предлагат за безплатно сваляне от Интернет. В други случаи те се предлагат срещу изключително малка такса включваща доставката ($10 - $40), а някои фирми дори предлагат “имидж” за директен запис върху CD на своите web-сайтове. Но не само допълнителните услуги правят бизнеса основан на “отворен изходен код” конкурентен на пазара. За това влияят още няколко основни фактора като намаляване на разноските за разработчици, маркетингови проучвания, реклама, движимо и недвижимо имущество, хардуер. Отвореният код намалява значително разходите за проучвания и разработки, докато в същото време съкращава времето за разпространение и популяризиране на новите продукти. Парадоксалната ситуация се поражда от факта, че в един проект с отворен код самото общество, извършва проучване на пазара, желанието на потребителите за новите функции на продукта и допринасят за разработката. Множеството което работи над програмата предлага нови, различни и нестандартни решения. Компанията, която стой в центъра на инициативата може само да се възползва и събира плода на стотици квалифицирани специалисти, без да плаща дори стотинка. Тук трябва да се отбележи един основен факт – всеки член или желаещ да допринесе прави това по своя собствена воля. Да не забравяме, че “Отвореният изходен код” се основава на идеята за свободната инициатива. Възнаграждения за труда са възможни, те се плод на допълнителни уговорки и сключвания на договори. Друго не малко предимство е възможността за локализиране (превеждане) на програмите на различни езици. Това подпомага популяризирането на програмата в определена страна. Често срещана гледка е предлагането на продукти с преводи на 10-15 езика! Смяната на езика обикновено става от настройките на програмата. Големият брой специалисти работещи над общ проект е гаранция за бързата реакция при евентуален проблем и многостранно търсене на решение. Доказателствата и примерите са много. Ще посоча само един: наскоро беше открит пропуск в сигурността на PHP 4, за която беше съобщено от потребител чрез публикация на страницата на PHP (http://www.php.net). Въпреки заплетения въпрос, авторите успяха да реагират за по малко от час като предоставиха решение (кръпка – от английски patch ) и уведомиха регистрираните потребители. И не на последно място, бизнес продуктите основани на “отворен код” имат възможността да се продават и разпространяват сами. Разпространението им става с главозамайваща скорост и глобални мащаби. Доброто качество на продуктите се цени. Отличените с този критерий програми се включват към водещи Linux/UNIX дистрибуции, с което им се осигурява световно разпространение и продължителна поддръжка. Друг метод на разпространение на продуктите с отворен код е включването им (съвсем безплатно) в търсещи машини за продукти с отворен код (http://www.freshmeat.net и http://www.sourceforge.org и др.) Това позволява на компаниите да произвеждат качествени продукти и да си извоюват добра репутация за броени дни и седмици. Не бива да се подценява размяната на програми между потребителите в мрежата. Именно тази свобода на движение на информацията играе съществена роля в популяризирането. В действителност при web базираните глобални технологии почти всеки стандарт и инициатива е основана на технология с отворен код. Пример за това може да се посочи и с придобилата наскоро голяма популярност VoIP технология (Voice Over IP – пренос на глас по информационна мрежа) и много други. Какво ще е бъдещето на “отворения код”? Със сигурност може да се каже, че идеите за свобода на програмното осигуряване имат доста привърженици - не само потребители, но и програмисти. Техния брой нараства непрекъснато. Привърженици, които не само ще поддържат идеята, но и ще осигурят нейното развитие. Естествено не всичко може да бъде идеално и се наблюдават разделения в тази инициатива. Но те не водят до забравяне на идеята, а за нейното по-ревностно защитаване и отстояване. В резултат се създадоха като отделни две движения OSI (Open Source Initiative – Инициатива за Отворен Код) и FSM (Free Software Movement – Движение за Свободен Софтуер) разделени по идеология. Верни на принципа “което не ни убива, ни прави по-силни” те продължават по вълнуващия път на свободния софтуер. За бъдещето е трудно да се говори, защото е непредсказуема силата и посоката на развитие на продуктите с отворен код. Още сме едва в началото. Едно е сигурно – бъдещето ще е вълнуващо и изпълнено с обрати. В резюме може да се заключи, че с използването на модела с “отворен код” и свободната инициатива, можем да предлагаме могъщи продукти, които още със създаването си имат преимущества на пазара. Големината на фирмата губи своето доминиращо значение. Премахват се нуждите от многогодишна фирмена история, стабилни инвестиции в софтуер, помещения, специалисти и скъпо платени рекламни стратегии, които да осигурят популярност и интерес към продуктите. Няма съмнение, че тази инициатива в ръцете на способни менаджери ще завърши успешно и за кратко време може да донесе големи финансови приходи. mladen@sdf-eu.org Mladen MILEV© 2002